Острата белодробна тромбоемболия е третата най-честа причина за сърдечно-съдова смъртност в света. Внезапното тенсионно обременяване на дясната камера, предизвикано от тромботичните маси в пулмоналнатаартерия, може бързо да прогресира до клинична картина на тежък кардиогенен шок. Това може да доведе досмъртност над 50%, при пациенти с масивна форма на белодробна тромбоемболия. В такива случаи е мотивирано провеждането на системна фибринолиза, което води до бързо подобрение в деснокамерната функция истабилизиране на хемодинамиката. Тромболитичният ефект на системната фибринолиза, за съжаление, e съпроводен от петкратно повишен риск от кървене, особено вътречерепно. Следователно в повечето случаи хемодинамично стабилните пациенти биват третирани само с антикоагулантна терапия. Интервенционалното лечениена острата белодробна емболия включва употребата на устройства, използващи ниска доза фибринолитик илитакива за перкутанна тромбаспирация. Целта е да се постигне бързо отстраняване на тромботичните маси отпулмоналната артерия, като едновременно се сведе до минимум хеморагичният риск. Този обзор ще се опита дапредостави кратък преглед на най-често използваните и налични на пазара устройства, както и клиничните данни,подкрепящи тяхната употреба. Също така, ще бъдат разгледани перспективите в развитието на ендоваскуларното лечение на острата белодробна тромбоемболия.

Атеросклерозата е основната причина за сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) в света. Тя е мултифокално заболяване, водещо до образуване на плаки и последваща исхемия в артериите на тялото. Периферната артериалнаболест води до нарушение в кръвоснабдяването на тъканите, което води до температурни колебания на повърхността на кожата. Това превръща температурата във важен показател за здравето. Въпреки че съществуват многокласически диагностични инструменти за оценка на пациенти с периферна съдова дисфункция, те имат редицаограничения. От друга страна, инфрачервената термография представлява неинвазивен, сравнително евтин, бързи надежден метод, който не включва пряк контакт на лекаря с пациента. Той осигурява скринингова информация затъканната перфузия в реално време въз основа на температурата на повърхността на кожата. В тази статия представяме случай на пациент с дисекация на аортата тип B, лекуван чрез ендоваскуларен подход. Постпроцедурноусложнение на устройството за затваряне довежда до остра исхемия на левия долен крайник през нощта, която есвоевременно диагностицирана с помощта на смартфон-монтирана инфрачервена термография, оптимизирана от специализиран AI софтуер, извършена от дежурния лекар и оценена от оператора. Обструкцията беше незабавно третирана с успешно възстановяване на кръвотока и отново оценена с термографската камера. Инфрачервената термография може да бъде метод, който спестява време на лекарите, като същевременно е многоудобен за пациента, и затова ние съветваме да бъде използван като допълнителен диагностичен метод при пациенти с периферна артериална болест.

Жена на 27 г. се презентира при кардиологичен преглед в тежко общо състояние с генерализирани отоци и артериалнахипотония. При проведена преди 2 месеца компютърна томография с контраст се установява тромбоза на долна празна вена и на трите чернодробни вени, или синдром на Бъд-Киари. Допълнителни находки от образното изследване сатромбоза на дясна обща хълбочна вена и тромбоза на бъбречни вени двустранно. Генетични изследвания доказватвродена тромбофилия. Започнатата антикоагулантна терапия не повлиява тромботичните оклузии. При предходнахоспитализация в друг сърдечно-съдов център е проведен неуспешен опит за ендоваскуларна реканализация надолна празна вена чрез югуларен достъп. Пациентката бе хоспитализирана в нашето лечебно заведение за последваща оценка и изграждане на терапевтична стратегия. Лабораторните и неинвазив-ните изследвания отхвърлихачернодробна цироза. Ултразвук на коремен отдел установи пълна оклузия на трите чернодробни вени и постхепатална портална хипертония. При установяване на тромбоза на всички чернодробни вени възможен терапевтичен методбеше трансюгуларен интрахепатален портосистемен шънт (ТИПС). Предприе се ендоваскуларна реваскуларизацияна долна празна вена с пълно възстановяване на кръвотока дистално чрез десен феморален достъп, като мост къмпоследваща ТИПС процедура, тъй като при пациента отсъстват индикации за чернодробна трансплантация. Основенпринос за поставяне на диагнозата имаха: гастроентерологът, специалистът по образна диагностика и хематологът,докато към мултидисциплинарния екип, участващ в изграждане на терапветичния алгоритъм, бяха включени ощекардиолог, инвазивен кардиолог и ангиолог. В представения случай решенията на мултидисципликарния екип бяха восновата както на диагностицирането, така и на изграждането на подходяща терапветична стратегия при усложнениена системно заболяване, за което не съществуват общоприети ръководства за поведение.

В световен мащаб митралната регургитация, или митралната инсуфициенция, е вторият по-честота клапен порок,налагащ оперативно лечение. При нея се наблюдава абнормно обратно връщане на кръв от лявата камера къмлявото предсърдие по време на съкращаване на сърцето. Честотата на митралната регургитация расте в синхронс удължаването на продължителността на живота и застаряването на световното население. Съществуват дваосновни типа митрална инсуфициенция според патоанатомията и механизма на развитие – първична (дегенеративна) и вторична (функционална). При първия тип е налице органична увреда на клапата и/или клапния апарат,а при втория – вторична дисфункция на митралната клапа вследствие на увреда в структурата и/или функциятана лявата камера. Златният стандарт за лечение на митралната регургитация е хирургичната интервенция, катопрез последните години в клиничната практика навлизат и нови високотехнологични транскатетърни методи залечение. Най-популярният и доказал се с времето метод за лечение при пациенти, неподлежащи на класическакардиохирургия, е чрез системата за транскатетърна апроксимация edge-to-edge MitraClip. Други ендоваскуларниметоди за лечение представляват използването на перкутанна система Pascal (Edwards Lifesciences) и Cardiobandчрез транссептален достъп и NeoChord и Harpoon чрез трансапикален достъп.

През периода от март 2014 г. до май 2018 г. в нашия сърдечно-съдов център беше проведено ендоваскуларнолечение на аортна дисекация тип А и тип Б при общо 70 пациенти. Пациентите са разделени в две групи, съответно аортна дисекация тип А (14 души) и тип Б (56 човека). Проведен е описателен анализ по група, след коетосе извърши сравнение между двете групи пациенти. Целта на проучването е да се установи ефективността наендоваскуларното лечение при тип А и тип Б дисекация на аортата. В резултат на проучването се за първи пътв България се натрупват данни за демографските особености и рисковия профил на тези пациенти. Изследватсе ендоваскуларните опции за лечение на аортна дисекация (АД) тип А и тип Б, както и на малперфузионниясиндром, като се доказва тяхната ефективност и безопасност. В резултат на проучването се доказва, че ендоваскуларното лечение при АД тип А и тип Б води до значително увеличаване в размера на истинския и редукцияна фалшивия лумен, в резултат на което се подобрява перфузията и се понижава рискът от развитие на аневризма и руптура. Наличието на ендолийк и персистираща комуникация между фалшивия и истинския лумен санай-честите причини за реинтервенция, като ендоваскуларните методи са най-често първа линия за лечениетоим и се доказват като ефективни и безопасни. Лечението на дисекацията на аортата тип А и Б не е еднократенакт, а изисква периодичен диагностичен контрол и при необходимост – оперативни и/или ендоваскуларни корекции на възникналите усложнения.

От първото приложение при човек през 2002 г. досега транскатетърната аортна клапна имплантация (TAVI) серазви от авангардна технология на бъдещето до метод на избор за високорискови пациенти. С натрупването навсе повече доказателства, клиничните ръководства препоръчват TAVI при все по-нискорискови пациенти, благодарение на добрия профил на безопасност и увеличаването на ефективността на методиката. Нарасналата честотана имплантация и натрупаният опит водят до необходимостта от усъвършенстване на техниките за имплантацияи до прогресивното им опростяване и стандартизиране. През период от 2013 до 2021 г. в нашият сърдечно-съдовцентър TAVI е проведена при 208 пациенти. При 141 от тях е използван стандартния подход за имплантация, апри 67 – иновативният минималистичен и прецизен подход. Целта на настоящата статия е да се демонстрираподобряването на резултатите, качеството на живот и комфорт на пациента, както и облекчаването на фармакоикономическото натоварване на здравеопазната система при TAVI. Описан е подробно протоколът за имплантацияпо минималистичния и прецизен подход, както и за затваряне на съдовия достъп чрез closure device. Доказана ебезопасността и ефективността на иновативния подход при TAVI спрямо стандартния. Той има преимущественатароля на използването на радиалната артерия като втори съдов достъп с цел намаляване на съдовите усложненияи кървенето, както и прецизното имплантиране в позиция 0/1 на клапната протеза под високофреквентен пейсингза редуциране на необходимостта от имплантиране на пейсмейкър. намаляване на паравалвуларна регургитацияи редуциране на болничния престой. TAVI се доказа като алтернатива на класическата кардиохирургия при високорискови пациенти, а през последните години и при пациенти с умерен и нисък риск. За да се превърне TAVI врутинна процедура подобно на коронарното стентиране е необходимо нейното опростяване и ускоряване, именнозатова минималистичният и прецизен подход при TAVI e бъдещото на процедурата.