Острата белодробна тромбоемболия е третата най-честа причина за сърдечно-съдова смъртност в света. Внезапното тенсионно обременяване на дясната камера, предизвикано от тромботичните маси в пулмоналнатаартерия, може бързо да прогресира до клинична картина на тежък кардиогенен шок. Това може да доведе досмъртност над 50%, при пациенти с масивна форма на белодробна тромбоемболия. В такива случаи е мотивирано провеждането на системна фибринолиза, което води до бързо подобрение в деснокамерната функция истабилизиране на хемодинамиката. Тромболитичният ефект на системната фибринолиза, за съжаление, e съпроводен от петкратно повишен риск от кървене, особено вътречерепно. Следователно в повечето случаи хемодинамично стабилните пациенти биват третирани само с антикоагулантна терапия. Интервенционалното лечениена острата белодробна емболия включва употребата на устройства, използващи ниска доза фибринолитик илитакива за перкутанна тромбаспирация. Целта е да се постигне бързо отстраняване на тромботичните маси отпулмоналната артерия, като едновременно се сведе до минимум хеморагичният риск. Този обзор ще се опита дапредостави кратък преглед на най-често използваните и налични на пазара устройства, както и клиничните данни,подкрепящи тяхната употреба. Също така, ще бъдат разгледани перспективите в развитието на ендоваскуларното лечение на острата белодробна тромбоемболия.

Атеросклерозата е основната причина за сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) в света. Тя е мултифокално заболяване, водещо до образуване на плаки и последваща исхемия в артериите на тялото. Периферната артериалнаболест води до нарушение в кръвоснабдяването на тъканите, което води до температурни колебания на повърхността на кожата. Това превръща температурата във важен показател за здравето. Въпреки че съществуват многокласически диагностични инструменти за оценка на пациенти с периферна съдова дисфункция, те имат редицаограничения. От друга страна, инфрачервената термография представлява неинвазивен, сравнително евтин, бързи надежден метод, който не включва пряк контакт на лекаря с пациента. Той осигурява скринингова информация затъканната перфузия в реално време въз основа на температурата на повърхността на кожата. В тази статия представяме случай на пациент с дисекация на аортата тип B, лекуван чрез ендоваскуларен подход. Постпроцедурноусложнение на устройството за затваряне довежда до остра исхемия на левия долен крайник през нощта, която есвоевременно диагностицирана с помощта на смартфон-монтирана инфрачервена термография, оптимизирана от специализиран AI софтуер, извършена от дежурния лекар и оценена от оператора. Обструкцията беше незабавно третирана с успешно възстановяване на кръвотока и отново оценена с термографската камера. Инфрачервената термография може да бъде метод, който спестява време на лекарите, като същевременно е многоудобен за пациента, и затова ние съветваме да бъде използван като допълнителен диагностичен метод при пациенти с периферна артериална болест.

В световен мащаб митралната регургитация, или митралната инсуфициенция, е вторият по-честота клапен порок,налагащ оперативно лечение. При нея се наблюдава абнормно обратно връщане на кръв от лявата камера къмлявото предсърдие по време на съкращаване на сърцето. Честотата на митралната регургитация расте в синхронс удължаването на продължителността на живота и застаряването на световното население. Съществуват дваосновни типа митрална инсуфициенция според патоанатомията и механизма на развитие – първична (дегенеративна) и вторична (функционална). При първия тип е налице органична увреда на клапата и/или клапния апарат,а при втория – вторична дисфункция на митралната клапа вследствие на увреда в структурата и/или функциятана лявата камера. Златният стандарт за лечение на митралната регургитация е хирургичната интервенция, катопрез последните години в клиничната практика навлизат и нови високотехнологични транскатетърни методи залечение. Най-популярният и доказал се с времето метод за лечение при пациенти, неподлежащи на класическакардиохирургия, е чрез системата за транскатетърна апроксимация edge-to-edge MitraClip. Други ендоваскуларниметоди за лечение представляват използването на перкутанна система Pascal (Edwards Lifesciences) и Cardiobandчрез транссептален достъп и NeoChord и Harpoon чрез трансапикален достъп.

През периода от март 2014 г. до май 2018 г. в нашия сърдечно-съдов център беше проведено ендоваскуларнолечение на аортна дисекация тип А и тип Б при общо 70 пациенти. Пациентите са разделени в две групи, съответно аортна дисекация тип А (14 души) и тип Б (56 човека). Проведен е описателен анализ по група, след коетосе извърши сравнение между двете групи пациенти. Целта на проучването е да се установи ефективността наендоваскуларното лечение при тип А и тип Б дисекация на аортата. В резултат на проучването се за първи пътв България се натрупват данни за демографските особености и рисковия профил на тези пациенти. Изследватсе ендоваскуларните опции за лечение на аортна дисекация (АД) тип А и тип Б, както и на малперфузионниясиндром, като се доказва тяхната ефективност и безопасност. В резултат на проучването се доказва, че ендоваскуларното лечение при АД тип А и тип Б води до значително увеличаване в размера на истинския и редукцияна фалшивия лумен, в резултат на което се подобрява перфузията и се понижава рискът от развитие на аневризма и руптура. Наличието на ендолийк и персистираща комуникация между фалшивия и истинския лумен санай-честите причини за реинтервенция, като ендоваскуларните методи са най-често първа линия за лечениетоим и се доказват като ефективни и безопасни. Лечението на дисекацията на аортата тип А и Б не е еднократенакт, а изисква периодичен диагностичен контрол и при необходимост – оперативни и/или ендоваскуларни корекции на възникналите усложнения.

От първото приложение при човек през 2002 г. досега транскатетърната аортна клапна имплантация (TAVI) серазви от авангардна технология на бъдещето до метод на избор за високорискови пациенти. С натрупването навсе повече доказателства, клиничните ръководства препоръчват TAVI при все по-нискорискови пациенти, благодарение на добрия профил на безопасност и увеличаването на ефективността на методиката. Нарасналата честотана имплантация и натрупаният опит водят до необходимостта от усъвършенстване на техниките за имплантацияи до прогресивното им опростяване и стандартизиране. През период от 2013 до 2021 г. в нашият сърдечно-съдовцентър TAVI е проведена при 208 пациенти. При 141 от тях е използван стандартния подход за имплантация, апри 67 – иновативният минималистичен и прецизен подход. Целта на настоящата статия е да се демонстрираподобряването на резултатите, качеството на живот и комфорт на пациента, както и облекчаването на фармакоикономическото натоварване на здравеопазната система при TAVI. Описан е подробно протоколът за имплантацияпо минималистичния и прецизен подход, както и за затваряне на съдовия достъп чрез closure device. Доказана ебезопасността и ефективността на иновативния подход при TAVI спрямо стандартния. Той има преимущественатароля на използването на радиалната артерия като втори съдов достъп с цел намаляване на съдовите усложненияи кървенето, както и прецизното имплантиране в позиция 0/1 на клапната протеза под високофреквентен пейсингза редуциране на необходимостта от имплантиране на пейсмейкър. намаляване на паравалвуларна регургитацияи редуциране на болничния престой. TAVI се доказа като алтернатива на класическата кардиохирургия при високорискови пациенти, а през последните години и при пациенти с умерен и нисък риск. За да се превърне TAVI врутинна процедура подобно на коронарното стентиране е необходимо нейното опростяване и ускоряване, именнозатова минималистичният и прецизен подход при TAVI e бъдещото на процедурата.

Увод: Артериалната хипертония е най-честият коригируем рисков фактор за смърт в световен мащаб. Постигането на терапевтичната цел е затруднено от множество фактори, включително непридържане към медикаментозната терапия и индивидуална физиологична резистентност. Цел: Целта е да определим ефективността нареналната денервация за понижаване на систолното и на диастолното артериално налягане на 1-ви и 6-и месецпри пациенти с висок сърдечно-съдов риск, като при тях понижаването на артериалното налягане би довело идо редукция на риска и понижаване на честотата на бъдещи сърдечно-съдови събития. Материал и методи:Процедурата е проведена при 39 пациенти с резистентна хипертония, приети в УМБАЛ „Аджибадем сити клиник– Сърдечно-съдов център“ (София) за периода януари 2017–юни 2020 г. Достъпът е брахиален, като се използвакатетър Simplicity Spiral, при средно 19.5 аблационни точки. Отчетени са броят усложнения, както и среднитестойности на систолното и диастолното артериално налягане на 1-вия и 6-ия месец. Проследени са провежданото изходно и последващо медикаментозно лечение, както и рисковият профил на изследваната група. Резултати:В изследваната група преобладаващите рискови фактори са: дислипидемия, възраст, захарен диабет, като 21пациенти (53,84%) са с вече клинично значима атеросклероза и реализиран инфаркт, инсулт, периферна иликоронарна реваскуларизация. При проследяването се наблюдава значимо намаляване на стойностите както насистолното, така и на диастолното АН. На първия месец спадът на систолното артериално налягане е –17.8 mmHg, като на 6-ия месец се задържа редукция от порядъка на –14.5mm Hg. По отношение на диастолното артериално налягане, средната редукция на първия месец е –8.9 mm Hg, а на 6-ия месец –7.2 mm Hg. По отношение на антихипертензивното лечение при проследяването се наблюдава лек спад на приема на всички класовеантихипертензивни медикаменти. Заключение: Установено е, че съществена част от хората с хипертония са снеконтролирана такава (както резистентни на лечение, така и поради непридържане към лечението или допълнителни патофизиологични механизми, поддържащи високото АН) и това се превръща в значим медико-социалени фармако-икономически проблем. RDN е доказала своята ефективност при пациенти с резистентна хипертония,но ние смятаме, че процедурата може да има място и в при лечението на „трудно лечим пациент с хипертония“,както и при такива с висок сърдечно-съдов риск или за подпомагане на вторичната профилактика.